В денят на откриването на 49 НС най-належащия въпрос е „Ще има ли редовно правителство?“. Много беше изговорено в последните десетина дни относно резултатите от изборите, потенциални коалиции и бъдещето на страната. Събрах част от тезите по всеки от въпросите и включих собствен анализ на ситуацията в следващите редове.
Изборни резултати и последствия
Мнозинството от моя балон очакваха новосформираната коалиция ПП-ДБ да спечели изборите, макар и с малко т.е. да се получи така наречения фотофиниш. Е, не се получи. Чухме призиви за оставки, чухме призиви за коалиции с ГЕРБ за да се изолира Радев, чухме какво ли не.
Оставки
Оставки в коалицията или нейното потенциално разделение не биха довели до нищо добро за реформаторската общност в България. Кирил Петков, Асен Василев, както и Христо Иванов са утвърдени сред електората като лица с твърди и ясни позиции. Една тяхна оставка би увеличила риска сред реформаторската общност, а именно риск от такава ситуация да бъде използвана от „мръсната машина“ за ПР цели (което тя прави доста успешно, ако трябва да бъдем откровени).
От думите на Николай Събев, който пръв поде темата за оставки в Продължаваме Промяната, тръгна следния слух: в партията има два лагера, един на Асен Василев и Даниел Лорер, които са били ЗА обединение с Демократична България и един на Кирил Петков, който е бил ПРОТИВ и е смятал, че това няма да донесе позитиви на изборите.
Дали това наистина е така, няма как да знаем, но в случай, че това е истина според мен лагерът на Асен Василев е взел правилното решение. Макар и закъсняло такова. Надяваме се обединението да донесе позитиви на местните избори.
Коалиция с ГЕРБ
Коалиция между ПП-ДБ и ГЕРБ ще е пагубна за реформаторската общност. Виждали сме в миналото как коалиционните партньори на Борисов му служат за измиване на ръцете и как обикновено след управление с Борисов никой не влиза в Народното събрание. Всякакво мислене от типа на „Ние можем да сме с ГЕРБ за да ги контролираме“ са наивни, биха реабилитирали Борисов и затрили историческо време за реформаторската общност. И докато да, властта не трябва да е в Радев, то не трябва да се забравя, че ГЕРБ могат да сформират правителство и без ПП-ДБ. Същите партии, които свалиха правителството Петков от власт в момента имат над 150 депутата.
Изборен процес
Хартиената коалиция постигна своето - изборни манипулации. По думите на обществения съвет към ЦИК: „Това са най-тъмните избори в скорошната ни история“. И докато партиите говореха как българите се затрудняват с машини, изборите показаха, че това просто не е вярно. Нямаше масов отлив от машинното гласуване, нямаше и значително покачване на изборната активност като следствие от присъствието на хартиената бюлетина. Дали ще има касиране на изборите? Най-вероятно не. Такава реторика отсъства от ПП-ДБ в момента, а други партии нямат интерес от касиране на изборите. Те говорят за изборни нарушения и неточности, но не и за касиране. Поне не на този етап. В следващите дни това може да се промени.
Плашилото Възраждане
Много хора останаха изненадани от позицията на Възраждане в новия парламент. Трето място за маргинализирана партия?! Да. И това е напълно нормално. Публична тайна е, че Възраждане и ГЕРБ играят заедно. ГЕРБ в момента имат отчайваща нужда от това да съставят правителство за да се покажат като стожер на стабилността пред своите партньори. Успеят ли да го направят, Бойко Борисов пак би имал шанс Европа да си затвори очите за неговите корупционни практики стига България да „гледа“ на Запад.
Защо говоря за ГЕРБ в частта за Възраждане? Ами, най-лесния начин да убедиш някого да склони на твоята воля е като го накараш да се страхува от алтернативата. С Възраждане на трето място, алтернативата не е никак розова. Тази партия се развява в публичното пространство за да ни убеди да простим на Борисов и да го приемем като месията, който ще ни пази от нацистите, както досега ни е "пазил" от комунистите.
Ако задкулисието нямаше нужда от Възраждане, ДПС с лекота щяха да си осигурят третото място. В моите очи отново става дума за публичен имидж и нищо повече. И не, не всички гласоподаватели на Възраждане са тролове и идиоти. Голяма част от тях припознават Костадинов като един анти-системен играч, който би могъл да натрие носовете на статуквото. Познато ли ви е? На мен също.
Светлина в тунела
Плюсове
- Реформаторската общност се разширява и обединява като вече има постоянно представителство в Народното събрание. Само за сравнение, след изборите 2017г няма нито една партия, която да представлява сегашния електорат на ПП-ДБ в тогавашния парламент.
- Ако нещата се задържат така, София и Пловдив най-вероятно няма да са управлявани от кметове на ГЕРБ след октомври. Въпросът е реформаторите да имат мнозинство и в общниските съвети.
- Приобщение на местни организации. Видяхме, че вече бяха приобщени няколко организации, най-вече земеделски такива. Водят се и преговори със Спаси София за общо явяване на местните избори в София. Такива местни движения има много и е хубаво да продължават да им обръщат внимание.
Минуси
- Позитивна реторика. Кампанията показа, че политика в България не се прави само с широки усмивки и обиколки. Докато кампанията на ПП-ДБ бе глътка свеж въздух, то много нападки бяха пропуснати. Прекалено много се „обръщаше и другата буза“.
- Обществена енергия. Има усещане, че сякаш гражданската енергия, която докара ПП-ДБ като партии в парламента, утихва. Това не трябва да се допуска. Тази енергия трябва да се поддържа и амплифицира.
